Цветотерапия

За разлика от лекарствата цветовете лекуват, без да вредят

Медицината отдавна е доказала, че цветотерапията не е шарлатанство. Вярно е обаче, че тя не дава мигновени резултати. Най-често лекарите я използват като допълнително средство, което, макар и да не прави чудеса, съществено подобрява общото състояние на човека.

Първите "цветни" рецепти се появили в класическата индийска и китайска медицина. В Древна Индия използвали слънчевите лъчи, като на техния път към тялото на пациента поставяли цветни стъкла или боядисани тъкани. Примерно по същата схема действали и в Древен Египет. В египетските храмове археолозите открили помещения, чиято конструкция принуждавала слънчевите лъчи да се пречупват в един или друг цвят от спектъра. Египетските лекари сякаш обвивали болния в потоци от лечебни лъчи. По-късно Авицена използвал вани с оцветена вода, препоръчвал да се окачват на прозорците цветни завеси или да се носят дрехи с определен цвят в зависимост от физическото или психическото здраве на пациентите. В Европа цветотерапията се появила едва в средата на XIX в., когато френските медици - Пото, Жуар, Поег и Плезантон обърнали вниманието на своите колеги на лечебния ефект от цветното въздействие. Наблюденията на французите в началото на ХХ в. били потвърдени от руски и немски терапевти. Така цветотерапията навлязла в арсенала от лечебни методи на съвременната медицина.

Някои по-смели медици се нагърбват с твърдението, че ерата на химиотерапията си отива, и че бъдещето принадлежи именно на цветотерапията. Техният основен аргумент е твърдението, съгласно което човешкият мозък възприема цвета точно така, както стомахът възприема храната. И точно по същия начин, както на нас понякога ни се иска да хапнем нещо конкретно, така и нашето тяло периодично "иска" един или друг цвят. Цветотерапията, продължават привържениците на този метод, не може да нанесе на човека никаква вреда, за разлика от приемането на обичайните синтетични лекарства.

Днес тя е разделена на два сектора: традиционна медицина (светлинна терапия и лазертерапия) и алтернативна медицина (непосредствена цветотерапия). В първия случай се изследват механизмите на действие на вълни с различна дължина върху живи обекти. Във втория случай по-осезаемо е присъствието на магията и мистицизма. Тук по-скоро се акцентира не на зрителното възприятие като такова, а на начина за възприемане. Немаловажна е и хармонията в цветовите съчетания, която доближава цветотерапията до арттерапията.

в-к Лечител