Кристалотерапия

Скъпоценните и полускъпоценните камъни са били познати на хората още в древността. Носели ги като украшения по ръцете, краката, ушите и цялото си тяло. Използвали ги и за различни религиозни и магически ритуали. Според специалисти още атлантите си служели с кристали, за да правят връзка с космическите сили.

Днес камъните намират все по-широка употреба. Рубинът се използва в лазерите, кварцът - в часовниците, компютърните платки и в радиотехниката.
Камъните обаче могат и да лекуват. Според някои учени маите били първите, които започнали да ги използват за диагностика и лечение на някои болести. Други специалисти търсят корена на кристалотерапията в Индия. Индийците свързвали всяка от седемте чакри с определен цвят и минерал.

Безспорно е, че скъпоценните камъни въздействат върху физическото, емоционалното и духовното състояние на човека. Ефектът им се дължи на седем основни свойства - химичен състав, елементи, магнитни и електрични свойства, цвят, твърдост, прозрачност и кристална система.

• Най-старото свидетелство за използуване на минерали при лечение на болести се смята папирусът на Еберс, който се съхранява в Берлин. Той е датиран от XVI век пр.н.е. и носи името "Книга за приготвяне на лекарства за всички части на тялото".

Древните хора са смесвали минерали с различни растителни и животински съставки. Минералите обикновено били стривани на прах и се разреждали с вода за вътрешна употреба или били под формата на мехлеми за външно въздействие. Лечителите и знахарите на някои племена препоръчвали на пациентите си да дъвчат минерални продукти, например глина. Други пък смятали, че камъните могат да лекуват само при допир до кожата и изработвали амулети. Болните трябвало да ги носят постоянно вързани на шията или до болния орган.
По-късно бижутери започнали да вграждат скъпоценни и полускъпоценни камъни в пръстени, обици, гривни и колиета. Освен, че били красиви и ефектни, накитите служели и като лечебно средство за различни болести и профилактика. Червените камъни, например рубинът, се използвали като амулети срещу наранявания и като средство за спиране на кръвотечение. Жълтите били свързани с жълтеницата и болести на черния дроб. Зелените се използвали главно за очни болести. Ако искали да се излекуват с помощта на минерали, болните трябвало да вярват в силата им.

• Тибетските монаси можели да лекуват 404 болести само с помощта на скъпоценни камъни.

• В древността почитали много кехлибара. Смятало се, че с него може да се лекува ангина, главоболие, ревматизъм и болка в ушите. Кехлибарът се използвал най-вече в района на Прибалтика, а литовското му название "гинтарас" означава "защита от болести". Неслучайно го използвали за изработването на цигарета и лули - така тютюнът се пречиствал от вредните компоненти. Стрит кехлибар, смесен с мед и розово масло, използували при болести на очите и ушите. Съвременните изследвания доказват, че кехлибарената киселина наистина има биостимулиращото въздействие и може да се използва като противовъзпалително и противостресово средство.

В България лечебните свойства на кристалите също са били познати и използвани много отдавна. Нашите лечители препоръчват да се пие "вода от камък". Скъпоценните камъни се измиват добре и престояват през нощта в съд с преварена вода. Сутринта водата се изпива на гладно. Естествено камъкът трябва да се подбере в зависимост от заболяването. Затова е добре да се обърнете към специалист, който познава кой минерал за какво се използва. Всеки обаче може да се лекува като си купи бижу с вграден камък. Можете да го носите на ръката в пръстен или гривна, на шията - в колие, или да си ушиете торбичка и да си го носите в джоба. За защита на дома го дръжте като украшение на шкафа. Ако усетите обаче, че не ви действа положително, веднага го изхвърлете.
Как да си изберете камък? Според специалистите трябва да си го харесате от пръв поглед. Без да се съобразявате дали има някакъв дефект ("Всеки дефект - ефект", казват бижутерите) и дали има странна форма.